Годината е 1789. Конституцията на САЩ, която наскоро прие Конгреса и беше ратифицирана от мнозинство щати, установи правителството на САЩ, както съществува днес. Но редица мислители от онова време, включително Томас Джеферсън, бяха загрижени за конституцията включва няколко изрични гаранции за лична свобода от този вид, които се бяха появили в държавата конституции. Джеферсън, който по онова време е живял зад граница в Париж като посланик на САЩ във Франция, пише на протеже Джеймс Медисън като го помоли да предложи някакъв вид законопроект на Конгреса. Медисън се съгласи. След като преразгледа проекта на Медисън, Конгресът одобри законопроект за права и десет изменения на конституцията на САЩ стана закон.
Законопроектът за правата беше преди всичко символичен документ, докато Върховният съд на САЩ не установи правомощията си да премахне противоконституционното законодателство в Marbury v. Madison (1803), давайки му зъби. Въпреки това той все още се прилага само за федералното законодателство, докато Четиринадесетата поправка (1866 г.) разшири правомощията си, за да включи държавното законодателство.
Невъзможно е да се разбере граждански свободи в Съединените щати, без да разбира Билла за правата. Текстът му ограничава както федералните, така и държавните правомощия, защитавайки правата на лицата от потисничество на правителството чрез намесата на федералните съдилища.
Законопроектът за правата е съставен от десет отделни изменения, които разглеждат въпроси, вариращи от свобода на словото и несправедливи търсения до религиозна свобода и жестоко и необичайно наказание.
Текст на законопроекта за правата
Първото изменение
Конгресът не приема закон, който зачита установяването на религия или забранява свободното му упражняване; или съкращаване на свободата на словото, или на печата, или правото на хората спокойно да се събират и да отправят петиция към правителството за обезщетение от жалби.
Втората поправка
Добре регулирана милиция, необходима за сигурността на свободната държава, правото на хората да държат и носят оръжие, не се нарушава.
Третото изменение
Никой войник не може в мирно време да се помещава в никоя къща, без съгласието на собственика, нито по време на война, но по начин, предписан от закона.
Четвъртата поправка
Правото на хората да бъдат защитени в своите лица, къщи, документи и последици срещу неразумни обиски и изземвания, не се нарушава и не варантите издават, но по вероятна причина, подкрепени с клетва или потвърждение, и по-специално описват мястото, което ще бъде издирвано, и лицата или нещата, които трябва да бъдат иззети.
Петата поправка
Никой не може да бъде задържан да отговаря за главно или злоупотреба по друг начин, освен ако не е представен или обвинява за великолепие съдебни заседатели, с изключение на случаите, възникнали в сухопътните или военноморските сили или в милицията, когато са в действителна служба по време на война или обществено достояние опасност; нито едно лице може да бъде подложено на едно и също престъпление, което да бъде два пъти изложено на опасност за живота или крайника; нито ще бъде принуждаван по нито едно наказателно дело да бъде свидетел срещу себе си, нито да бъде лишаван от живот, свобода или собственост, без надлежен процес на законност; нито частната собственост не се взема за обществено ползване, без само компенсация.
Шестата поправка
Във всички наказателни преследвания обвиняемият се ползва от правото на бърз и публичен процес от безпристрастно съдебно заседание на щата и област, където ще бъде извършено престъпление, който район е бил предварително установен със закон и да бъде информиран за естеството и причината за обвинение; да се сблъска със свидетелите срещу него; да има задължителен процес за получаване на свидетели в негова полза и да има съдействието на адвоката за неговата защита.
Седмата поправка
В съдебни дела по общо законодателство, когато стойността на спора надвишава двадесет долара, правото на съд от съдебните заседатели се запазва и нито един факт, изпробван от съдебните заседатели, не се преразглежда по друг начин в който и да е съд на Съединените щати, отколкото според правилата на общата закон.
Осмата поправка
Не се изисква прекомерна гаранция, нито наложени прекомерни глоби, нито жестоки и необичайни наказания.
Деветото изменение
Изброяването на някои права в Конституцията не трябва да се тълкува, за да отрича или обезсмисля други, задържани от хората.
Десетото изменение
Правомощията, които не са делегирани на Съединените щати от Конституцията, нито са забранени от нея на щатите, са запазени съответно за щатите или за хората.