Микропластиката са малки фрагменти от пластмасов материал, които обикновено се определят като по-малки от онова, което може да се види с просто око. Увеличената ни надеждност на пластмасите за безброй приложения има отрицателни последици за околната среда. Например, процесът на производство на пластмаса е свързан със замърсяване на въздуха, а летливите органични съединения, освободени през живота на пластмасата, имат вредно влияние върху здравето на хората. Пластмасовите отпадъци заемат значително място в депата. Микропластиките във водната среда обаче са новопоявили се проблеми в общественото съзнание.
Както подсказва името, микропластиците са много малки, като цяло са твърде малки, за да се видят, въпреки че някои учени включват парчета с диаметър до 5 мм (около една пета от инч). Те са от различни видове, включително полиетилен (напр. найлонови торбички, бутилки), полистирол (например контейнери за храна), найлон или PVC. Тези пластмасови изделия се разграждат от топлина, UV светлина, окисляване, механично действие и биоразграждане от живи организми като бактерии. Тези процеси дават все по-малки частици, които в крайна сметка могат да бъдат класифицирани като микропластици.
Изглежда, че плажната среда, с обилната си слънчева светлина и много високи температури на нивото на земята, е мястото, където деградационните процеси протичат най-бързо. Върху горещата пясъчна повърхност пластмасовият боклук избледнява, става крехък, след това се напуква и се разрушава. Силни приливи и вятър вземат малките пластмасови частици и в крайна сметка ги добавят към растящите страхотни петна за боклук открит в океаните. Тъй като замърсяването на плажа е основен принос за замърсяването с микропластици, усилията за почистване на плажа се оказват много повече от естетически упражнения.
По-нов източник на боклук в океаните са малките полиетиленови сфери, или микрочиста, които все повече се срещат в много потребителски продукти. Тези микропластици не идват от разграждането на по-големи парчета пластмаса, а вместо това са проектирани добавки към козметиката и личните продукти. Най-често се използват в продукти за грижа за кожата и паста за зъби и измиват канализацията, преминават през пречиствателни станции за вода и се оказват в сладководни и морски среди. Засилен е натискът на държавите и държавите да регулират употребата на микробиени мъниста, а много големи компании за лични продукти са обещали да намерят други алтернативи.